Предимството на свободната практика е, че си разполагаш с времето. Вярно е, че работейки вкъщи, се изолираш и социалните контакти са ограничени. Но лично на мен това не ми пречи, а по-скоро е плюс. Начини за общуване има много, особено за нас, по-младите, стига да искаш да отделиш малко от времето, което би могъл да използваш за преводи. Имам си и любимо хоби и пиша в специализиран форум, който ми отнема доста от времето, затова се налага в крайна сметка да избирам кое е по-важно за мен, давам приоритет на работата. Засега не мога да превърна хобито си в професия, но съм се замисляла и за това в по-нататъшна перспектива, или поне да ми носи допълнителни доходи, когато поръчките за превод са малко. Имало е моменти, когато наистина съм се замисляла дали да не се върна в някой офис като наемен работник, но след преценка на всички "за" и "против" бързо ми минава ентусиазмът, особено като се сетя за всичките си предишни работодатели, нивото на заплащане, неотговарящо адекватно на положения труд и отделеното време.
Така че откакто станах преводач на свободна практика, се научих да ценя времето си. Ако преди можех да си позволя да початя малко в офиса през работно време, а след това да завърша и издам някой превод с един замах, сега вече ценя всеки час и минута и не съм склонна да отделям от времето си за интернет общуване. И бидейки "нападната" в скайпа от някой скучаещ познат или позната, се изнервям много, защото всеки изгубен час го обръщам в преведени страници, особено ако времето ми е кът. А и в повечето случаи през деня често се налага да върша друга работа, макар че почти от една година си стоя вкъщи и нямам регламентирано работно време, и сядам да превеждам след 7-8 вечерта, все едно съм била цял ден на работа.