С немски език съм. А основната работа няма как да е по-малко от 9ч. Най-важните неща ги върша сутрин, защото тогава съм най-производителна, макар да няма логика в това. Вечер също съм нужна. През деня ми се струпват сумарно 2ч. нищонеправене, но просто няма как да си тръгна, защото трябва веднага да се връщам. Освен това подозирам, че ако все пак предложа на началството по-кратко работно време, най-вероятно ще предпочете да вземе някой не толкова зает на същото място. :-/ Не се подценявам, правя неща, които друг на мое място трудно ще съвместява. Не се занимавам с преводи, защото страдам от силен недостиг на пари за съществуване, т.е. и само със заплата си ще мога да преживявам. Но няма да мога да покривам страничните неща. При все това от една година не спирам да мисля, че трябва да взема решение, което все още съществуващата криза осветява по неприятен начин. А и не ми достига самоувереност, че съм достатъчно добра...

Мога само да посъветвам lost_and_found - ако основното работно място предполага развитие и усвояване на нови, увлекателни неща, можете да се отдадете изцяло на него. Преводите след работа наистина изстискват като лимон. Вечерите, в които не работя върху поръчки, чувствам като загуба на време. Човек губи представа за почивката, защо е нужна тя. Аз се изнервям, дори когато говоря с най-близката ми приятелка... Оф, айде стига толкова оплакване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Pocu на 04.02.10 20:25.