От година и аз съм с подобна чуденка. Просто започна да ми действа много изтощително да балансирам между двете. От една страна, искам да съм лоялна с основния ми работодател и да не използвам времето, което той ми заплаща, за други платени услуги. От друга, започнах да се поуморявам доста и вече не мога да издържам превод до 2-3 сутринта или пък след работния ден да легна по-рано (около 10) и да стана в 5, за да превеждам на свежа глава и да не пиша глупости.

Всичките ми надежди за перспектива при основния работодател умряха една по една през последните 3г. В същото време ужасно ме е страх да скоча в дълбокото, защото имам месечни разходи, които се боя, че няма да мога да покривам понякога. Ако поне живеех в собствен дом, сигурно щях да го направя. Но сега се опитвам да помагам и на близки, с малки суми (да не си помислите нещо), но редовно.

Силно се изкушавам да се захвана само с преводи. Особено когато надзъртам в сайтовете с пътувания за „оферти в последната минута“ (както там се наричат). Ще ми се просто да мога да си хвана компютърчето, да сложа някоя и друга тениска и бански в раницата и да отида да поработя в някоя топла страна за седмица. Не толкова заради почивката, колкото заради удоволствието да съм на различно място.

Както всеки път става с повече дини под мишница, човек трябва да се откаже поне от едната след време. Колеги, благодаря ви, че споделихте своя опит! Ще прочета с радост и други мнения.

Хубавото вече е тук, по-хубавото - предстои