1. Адска скука е това по цял ден вкъщи, а понякога и мотивация трудно намираш - лесно е да се разсееш с всякакви дреболии.

Ето това също е нещо много важно, което аз пропуснах да спомена по-горе. Колко реално са хората, които могат години наред да издържат психически да си прекарват почти 100% от времето вкъщи, превеждайки? Или дори да издържаш, ще бъдеш ли удовлетворен от подобен стил на живот? Въпреки че действително изморява, другата (непреводаческата) работа все пак си е едно разнообразие, срещи с хора и т.н. Аз лично едва ли бих се посветил само на преводите (въпреки че са ми минавали и такива мисли), защото това несъмнено ще ограничи социалните ми контакти и наистина в един момент ще стане доста тягостно. Освен това е достатъчно няколко години поред да работиш само като преводач, за да позагубиш и позабравиш уменията, знанията и навиците, нужни за предишната ти full-time работа - тогава и да искаш, трудно ще се върнеш на подобна длъжност. Така че според мен човек трябва да става 100-процентов преводач на свободна практика само ако е много запален по преводите и е напълно убеден, че това е истинското му призвание. Това е решение, което не трябва да се взема с лека ръка, особено когато ще се придържаш към него дългосрочно.

По-добре да управляваш в ада, отколкото да слугуваш в рая.