Закачам се за последния.
Работил съм по този начин близо 4 години. Като преводач започнах да работя в търсене на допълнителни доходи - бяха ми крайно необходими. Работата ми през деня не беше особено отговорна, нито пък трудна, макар че често пъти вечер се прибирах вкъщи смазан и тепърва трябваше да почвам преводи. Но пък се чуствах много по-добре психически, отколкото преди, когато ми се случваше да се събудя в 3 през нощта, да не мога да заспя и да се въртя в леглото с мисли как по дяволите да закърпя двата края финансово. А и през почивните дни ми е по-приятно да работя, отколкото да си пилея времето...
С течение на времето парите от преводи ставаха все повече и повече. Започнах да правя преводи и на работното място. Но работата ми не беше перспективна, въпрос на време беше да напусна. Трябваше да избирам - или подобна работа на друго място, като не се знаеше дали щях да мога да си позволя да крада от работното време или да идвам недоспал на работа, или пък да остана само с преводите. Изборът не беше труден, тъй като доходите от преводи вече надвишаваха доходите ми от "основната" работа.
Сега живея само от преводи, плюсовете са: 1. Разполагам изцяло с времето си, а това е много важно, особено ако имаш малки деца, които трябва да се карат някъде, да се прибират отнякъде, да се гледат вкъщи при болест и т.н.
2. Изкарвам пари, които не бих могъл да изкарвам по никакъв друг начин.
3. Можеш да живееш в Алфатар, например, където разходите са ти поне 50% по-малки от тези в София, а да изкарваш същите пари :) Аз, за съжаление, това все още не мога да си го позволя, заради някои дребни препятствия. ;(

Минусите: 1. Адска скука е това по цял ден вкъщи, а понякога и мотивация трудно намираш - лесно е да се разсееш с всякакви дреболии.
2. Нямаш шанс да станеш шеф :) Понякога си мислиш: "Ами ако преводите спрат.... Тогава накъде?"
3. Пенсионното ми осигуряване не е най-доброто възможно, но макар че вече не съм първа младост, все още това не ми е основна грижа.