Абсолютно се присъединявам към това мнение!
Не мога да намеря прилагателни, с които да изразя колко съм съгласен с него.
Нека поясня: няколко пъти ми се е случвало да превеждам произведения (худ. проза, естествено) на ниско - бих казал направо ужасяващо - ниво. Липса на речник, лош стил, нелепи изразни средства (изобщо не говоря за сюжет, понеже това няма как да се пипне) - толкова зле, че не може да се нарече художествена (с ударение върху това) литература. Освен че ме е яд, че трябва да превеждам такава боза и че няма кой да ми плати за евентуалния допълнителен труд, не виждам защо трябва да ставам съавтор. Да не говорим, че след като не сме (ние, преводачите) велики писатели, някак трудно ще ни бъде да надскочим себе си и да превеждаме всички слаби произведения творчески, без да оставяме личния си отпечатък, т.е. така че да не се разбере, че е превеждано от еди-коя-си личност (а аз познавам хора, чиито преводи се четат като продължения на един и същи роман от несъществуващ писател).
Най-сетне, като подобряваме (независимо дали го правим безразборно или систематично) лишаваме читателя от възможността да постави правилно произведението сред останалите от същия писател (често четем, че едно или друго произведение на някой си се е получило, за разлика от друго - пример, Дан Браун).
Като казвам всичко това, искам да уточня, че на съзнателното ми усилие ми да превеждам "суровата" проза непроменена и на желанието ми да остана "невидим", издателите и още по-точно редакторът след мен изобщо не се впечатлява и се намесва безцеременно, до степен да се срамувам като видя надрасканите от него коректури (и, да, произведението звучи различно, но само малцина посветени в кухнята на нещата, ще разберат защо е така). Но поне съвестта ми е чиста.
В резюме: за мен слабото произведение трябва да се разпознава като слабо, друг е въпросът дали можем да направим така, че гениалното да се разпознава като гениално.

"Thanks, you don't look so hot yourself"
(on being told he looked cool)
Yogi Berra