Re: Въпрос към хората с БФ / Общества / Професионални / Преводачи

Въпросите, така поставени, спадат към разсъжденията по темата „За отпадащите местоименни форми“ (Вл. Мурдаров).
Не ме бива в този час по обясненията, примерите на С., както и неговите обяснения, са достатъчни, но ето и самия Вл. М.:

quote

... падежите отдавна са отмрели в нашия език и само понякога се срещат следи от тях в езика ни. При местоименията обаче доскоро се пазеше незасегната системата от резл. падежни форми и едва през последните десетилетия и те постепенно започват да ги загубват.

Всъщност веднага трябва да се направи разграничението, че при личните местоимения следите от падежи все още се пазят, но при останалите промяната вече все по-упорито се налага...“ Срвн. употребата на въпросителните местоимения от рода на КОЙ. „Днес почти не се среща в писмена и в устна реч формата КОГО или НА КОГО, които са описани в граматиките и в другите справочници по съвременен бг език. Много рядко ще попаднете на въпрос като КОГО търсите? НА КОГО да кажа? и НА КОГО е това? Почти винаги ще се сблъскате с КОЙ търсите? НА КОЙ да кажа и НА КОЙ е това? Да не говорим, че почти никога няма да срещнете другата форма КОМУ, която също е вдключена в повечето граматически описания. Причината - и тя е заместена от обобщаващото НА КОЙ.
В същото време (...) от престараване мнозина могат да ви предложат в речта си странния хибрид НА КОМУ. С него обаче не се съживява формата КОМУ. (...) само свидетелство за това, че у нас не е отмряла напълно представата за падежни отношения, и дори когато искаме да намерим правилната форма, не успяваме.

(...) И тъй като вече почти не се употребяват КОГО и КОМУ, е съвсем нормално, че са отпаднали в речта ни и формите НИКОГО, НЯКОГО, ВСЕКИГО, както и НИКОМУ, НЯКОМУ, ВСЕКИМУ. Така постепенно ние почти сме успели да превърнем в универсални формата КОЙ, както и НИКОЙ, НЯКОЙ, ВСЕКИ.
Заради това днес може да чуете и да прочете само НЯМА НИКОЙ и в никакъв случай НЯМА НИКОГО (...)

Формата КОЙ и другите с нея са включени като съставка и в относителните местоимения. Заради това и при тях вече отпаднаха формите КОГОТО, КОМУТО и се достигна до обобщаващото КОЙТО.

unquote

Горното безспорно е свидетелство, че в БГ език представата за падежните отношения постепенно умира.

И още, твърди Вл. М., и е прав: „Смесването на местоименните форми подсказва преди всичко неумение, а предпочитанието, давано на универсалните форми, говори просто за незнание, както и за небрежност“.

Описаната по-горе промяна - доколкото ми е известно - май още не е превърната в норма. Така че ако не говорим правилно, то нека поне да пишем, или поне да сме наясно с правилата. Опростяването помага да печелим време и ни улеснява, но - твърди Мурдаров - няма голяма полза от опростяване, защото чрез него често се загубват много нюанси в словото, „а от това започва да страда и изказаната мисъл или (...) се затруднява нейното възприемане“.

----

Е, полезно ми беше да си припомня някои неща.