Цитат от Граматика на СБКЕ том 2 БАН
Параграф 249. Когато неопределителните местоимения НЯКОЙ, ЕДИ-КОЙ, КОЙ-ГОДЕ, КОЙ ДА Е (за м. р. ед. ч.) се употребяват самостоятелно и се отнасят за лице, имат следните падежни форми:
Именителен падеж - някой, еди-кой, кой-годе, кой да е
Винителен падеж - някого, еди-кого, кого-годе, кого да е
Дателен падеж - някому, еди-кому, кому-годе, кому да е
Вместо дателните форми някому, еди-кому и пр. се предпочитат аналитичните форми, образувани от предлога на + винителната форма, напр.: на някого, (вм. някому), на еди-кого си (вм. еди-кому си) и пр.
Разсъждението ти е правилно. Сега ще ти изпиша и правилото от най-новото помагало, което купих на сина ми да се готви за матура, а именно: Практическа граматика на ПОНС България ЕООД, автор Радка Влахова-Руйкова, 2009 год.
Книжовно правило:
Когато се отнася за лица от м. р., неопределителното местоимение във функция на подлог е НЯКОЙ (стара именителна форма), а във функция на пряко допълнение - НЯКОГО (стара винителна форма). Правилно е Търсите ли НЯКОГО? Ще попитам НЯКОГО. и т. н. (още малко примери са дадени, мързи ме всичките да ги посочвам). Някой ме търси - им. п., но Аз търся някого - вин. п.. А не: (Аз търся някой). Аз казвам някому, или Аз казвам на някого. А не: (Аз казвам на някой).

Редактирано от Aлekcия на 14.12.09 23:20.