Като изключим частта с трите деца, все едно описа мен. Винаги съм си харесвала работата, дори когато ми се е натрупвала много наведнъж. Но като че ли повечето хора не разбират точно този аспект на нещата, все се намира някой "умник" да почне да ми обяснява с колко еднообразни неща се занимавам и как трябвало да се срещам с повече хора. Пък на мен ми е добре така - превеждам си поредната книга, излизам за един час да глътна въздух, виждам се евентуално с някого, и после... пак при книгите. И никой не иска да ми повярва, че това ми харесва.
Май наистина сме особена "порода" това преводачите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите