В упражняването на която и да е дейност винаги има малки и големи кризи. Това просто е неизбежно.
Винаги съм се питал какво ли би било, ако започна да си вадя хляба само с превод (нямам предвид чисто финансовата страна), защото психическото натоварване да стоиш пред компютъра по 10 часа на ден е огромно. Ако перифразирам, превеждането е самотен занаят - човек може да прекара с дни, без да се наложи да проговори и дума. За себе си съм убеден, че ако ми се наложи да бъда само преводач, ще си измисля поне 3-4 часа дневно някакво друго занимание - ще ходя да играя шах пред Народния театър, най-сетне ще намеря време за тенис, ще плувам в някой закрит басеин (за да е целогодишно), или най-малко ще тръгна по планините, което се бях зарекъл да не правя, защото е голямо "губивреме". И един ден в седмицата задължително няма да превеждам.
Добре е също, ако човек може да разнообрази самите преводи. Аз специално превеждам както художествена, така и техническа литература. И съзнателно правя всичко по силите ми, за да поддържам възложителите и на двете доволни, за да имам шанса да се разнообразявам. Ето, например, преди седмица му дадоха някакъв безумен превод за трактори с автоматизирано кормилно управление. Псувах на воля и блъсках "с отвращение". А като го свърших, опатках за няколко дни проточилия се над половин година превод на един Дик Франсиз.
Смяна на професията...?
(1) Австралийците неотдавна предлагаха на целия свят най-привлекателната работа. Трябва да се следи за други възможности, напр. фокусник на круизен кораб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ivz на 16.05.09 14:16.