И аз като Ястреба практикувам две професии. Плюс домакинската, снабдителската, готварската и т.н. на пълен работен ден 7/7, естествено.
Не мога да кажа, че ми доскучава. Развитие винаги има и е най-приятно, когато сам усетиш колко си "дръпнал" напред, пък ти става още по-интересно да "дръпнеш" още.

За щастие превеждам в донякъде разнообразни области, което не позволява на нещата да зациклят в монотонност.

Непрекъснато се опитвам да оптимизирам работата си - следя развитието на САТ технологиите, усвоявам редовно по нещо ново, опитвам, приемам, отхвърлям и т.н.

Прегаряне обаче без съмнение има. Тежка ни е работата, защото е без установен работен ден и без установено натоварване. Защото сами си определяме времето за работа и количеството за работа, а недай си боже да си си сам работодател - човек обикновено няма много милост към себе си. Не знам какво е да се прибереш в къщи и да не работиш. И като се понавъртят годинките, като се натрупа умората, почва да ти писва и да ти опротивява уютното ти работно местенце пред хищно озъбената клавиатура.

Всъщност развитието в нашата професия според мен би трябвало да се търси в няколко насоки:
- надобряване в знанията по езиците (чужди и роден), за света (обща култура) и в определени области, в които човек се е специализирал (защото не можем да сме енциклопедисти, уви, сега не е 16 век);
- придобиване и утвърждаване на много добри преводачески умения;
- разумно и релевантно овладяване и използване на САТ приложения - не самоцелно, а за оптимизиране на работата и повишаване на качеството;
- получаване на адекватно признание за качествата си - като преводач, но и като надежден доставчик на услуга превод.

I'm gonna get my goohuloog head kicked in if I don't join up and do what I'm told