|
Развитие на лексикографията?! На правилния път ли сме?
На 1 януари 2007 г. официалните езици в ЕС станаха 23. Ирландският, въпреки че първоначално неговото използване е ограничено, стана 21-вият официален език, а с присъединяването на България и Румъния броят достигна 23. Те са: български, испански, чешки, датски, немски, естонски, гръцки, английски, френски, ирландски, италиански, латвийски, литовски, унгарски, малтийски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, фински и шведски. Управлението на общите политики на съюза в условията на такова многообразие е изключително сложна задача. И затова Европейската комисия стимулира редица инициативи в областта на модернизацията, за развитие на технологиите за превод, подпомаган от компютър. Отчита се, че това ще намали разходите, свързани с работата на множество езици, а в условията на финансови рестрикции, наложени от световната икономическа рецесия това са изключително важни задачи. Подобни технологии не просто спомагат за запазването на езиковото многообразие, но и намаляват разходите на европейските фирми и други организации в сътрудничеството им на единния европейски пазар. Но дали България въобще се включва в този процес? Не, разбира се. България устремно е решила да си стои в ХІХ век и да не създаде дори една програма за съставяне на адекватен съвременен електронен речник дори за основните два или три (да не говорим за повече) европейски езика.
Независимо от многобройните стратегии за развитие на услугите за частния и обществен сектор чрез компютризация и осигуряване на лесен и бърз достъп до информация, до момента дейностите в областта на лексикографията остават настрана от тези тенденции. Още повече за източниците на български език те са извършвани спорадично и то във връзка с компоненти от конкретни проекти на научни или частни организации. Както и с елементарно вкарване в неудобни и неприятни за употреба програми на стари речници, съществуващи само като книжно тяло, от средата на 70-те години на миналия век.
Тревожна е липсата на институционална инициатива в тази област. Единствената инициатива, която осигуряваше достъп и на бизнеса до тези проекти бе по програма „e-content”, която бе одобрена от Съвета на министрите на 22 декември 2000 г. с Решение 2001/48/ЕО. Целта на програмата бе „Стимулиране развитието и употребата на европейско цифрово съдържание на глобалните мрежи и за насърчаване на езиковото разнообразие в информационното общество”. Срокът на действие на тази програма бе до 2005 г. За България управляващо звено за реализация на проекти по тази програма бе Министерство на транспорта и съобщенията. За съжаление в момента сайта и не е действащ. Интересно, защо ли?! След 2005 г. програма „e-content” е наследена от програма „e-contentplus”, но по тази програма за 2007 г. няма разработен и одобрен български проект. Да.
На ниво научни изследвания компютризацията в областта на лексикографията се ограничава с проекти за създаване на бази данни на българския език, като някои от тях имат двуезичен характер. Те обичайно са с изключително недостатъчен обем, а за отразяването на специфични термини от важни области на науката и развитието на познанието просто не си струва да се говори. В момента се реализират два такива проекта: един в Института за български език, към Българската академия на науките и един съвместен проект на Лабораторията за лингвистично моделиране, Българската академия на науките и Катедрата по компютърна лингвистика на университета “Еберхард Карлс” в университета в Тюбинген, Германия. И двата проекта имат за цел да изградят електронно базиран корпус от лексикографски статии. Тези проекти принципно ще позволят “интегриране на речникови статии в разнообразни приложения”. Нито един от двата, обаче, не предвижда изграждане на функционалност за достъп на бизнеса и специалистите към базите данни, събрани по тях.
Така те си остават разработки основно в научната сфера на дигитализацията на лексикографките единици и имат донякъде изследователски, но не и икономически приложим характер. Другата основна черта на споменатите два проекта е ограничеността им във времето и липсата на идеи за адекватното им съставяне. Това, разбира се, предполага, че със съвременните темпове на развитие на езика и навлизане на техническа и др. терминология в ежедневния живот тези слабо развити корпуси от данни ще са със сериозно изоставане и остаряване в информативната им стойност, което ще ги направи безполезни като източници на информация, ако своевременно не се предвиди продължението им и актуализация на базите.
Второто направление на развитие на компютризацията в областта на предоставяне на достъп до справочна лексикографска (речникова) информация се реализира от различни частни проекти на фирми в страната, целящи разработка на електронно базирани речници. Пример за такива проекти са разработките на фирма „Сиела”, „Корал” и други, които са частично достъпни на сайтовете им, но нямат за цел един по-систематичен и полезен за бизнеса обхват, а по-скоро се базират на стари речници, издадени само като книжно тяло, и са разработени само с цел продуктова диверсификация в листата на конкретната фирма.
В същото време Европейския съюз поставя конкретни задачи относно компютъризацията в областта на лексикографията, а именно: предоставяне на лесен и надежден достъп на бизнеса до многоезични бази с информация, се определя че ще доведе до растеж на бизнеса и откриване на по-добри и повече работни места. Това са част от точките от особена значимост за бъдещото развитие на политики и действия в Окончателния доклад на Групата на високо равнище по отношение на езиковото разнообразие (ГВРЕР), ръководена от комисар Леонард Орбан.
Това определено поставя много важни задачи пред българските развойни и иновационни практики в областта на лексикографията. И за да не бъдем изненадани в скоро време с неизпълнение и на ангажиментите ни в областта на езиковото разнообразие, е необходимо да се предприемат следните спешни дейности:
• Стимулиране на излизане на изследователската дейност от университетски лаборатории и отчитане реалните нужди на бизнеса;
• Създаване на смесени екипи от научни кадри в областта на лексикографията и професионалисти за разработки с висока добавена стойност за бизнеса.
Тези прости наглед задачи ще имат доста голям икономически ефект върху икономиката ни в условията ни на членство в ЕС. Да не забравяме, че и българският, редом с гръцкия, е език, който ползва собствена графична система. А това означава повишена отговорност към всички инициативи в областта на езиковото разнообразие.
Не на последно място, както бе споменато и по-горе, работата в областта на прилагане на европейските стандарти и развития в лексикографията ще доведе до намаляване на разходите, свързани с работата на множество езици, а в условията на световната икономическа рецесия това ще е един допълнителен стимул за българската икономика.
Но кой ли ще направи това?! Както обикновено, никой. В България дори не се предприемат дейности по разработка на политики в областта. Така си оставаме само с прогнозите и препоръките.
Лека работа, колеги, но без удобни нет базирани речници!
LadyMorgana (c)
ABe (c)
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.Редактирано от ABe на 22.04.09 12:17.
|
Развитие на лексикографията?!