Еми, мързел му викат... От Нова година, та до ден-днешен с неудоволствие сядам да бачкам и като седна, цялото време се въртя из нета, само и само да губя време.

Помня, един ден преди години бях в подобно настроение. И -- звъни телефонът и ме светват, че него ден е срокът за сдаване на даден текст.

Трийсетина страници!

Непипнати. Забравени...

Беше към 11-1/2 преди обед. Към пет следобед им го сдадох.

Зор видях!

Оттогава все се сещам за това и споменът буди трудов ентОсЕазъм невидян от времето на Народната влаС.

Та -- "дела, дела и пак документи"!

Редактирано от ckипaджиятa на 24.01.09 15:00.