Едва ли има колега, който да не е правил изцепки по едно или друго време. Моята най-голяма издънка беше един делови превод - не ми се влиза в подробности, че ме е срам. Слава богу, че майка ми я хвана, преди да я предам.
Иначе не се съмнявам, че и в художествения превод си имам "бисерите" - работата е там, че са по-малко очевидни, понякога се вписват в контекста и хората не ги усещат, докато при специализиран текст няма начин да се скрият. А и при книгите самата аз много помня как е бил оригиналният текст на английски, че по-късно да ми забие звънчето, като чета на български!
Та както казах, всички сме правили изцепки. Които не са правили, 99% съм сигурна, че са съвсем нови в занаята. Има време и за тях да сътворят "шедьовър".