Съществуват два варианта:
1. Хитър бегестанец с фирма за продажба, да кажем на вибратори, има дебел наръчник за превод. Обикаля фирмите и обещава стабилно заплащане, но иска да види с пробен превод как се справят преводачите на фирмите. Дава по 10 страници на 10 фирми. Всяка фирма дава пробен превод на десетина мераклиии за работа. Накрая оня с вибраторите получава сравнително нелош превод на стотина страници, за които в най-добрия случай щеше да плати поне 1200 лв, а му се сервират безплатно. Уведомява фирмите, че в най-скоро време ще установят плодотворно и взаимно изгодно сътрудничество и изчезва. След това дава превода на някой грамотен, но беден и скромен човечец с българска филология да сглоби наръчника и му плаща 200 лв и те ти един бон спестен.
2. Бг фирмаджия дава дебел наръчник за интимен лубрикант на фирма за преводи. Собственичката на фирмата плесва с ръце и му обещава атрактивна цена, след което преглежда базата данни с мераклии и раздава тест пагето. Накрая схемата е позната.

А ето и лейтест пийс ъв нюз: една доста известна сф фирма взима по 34 лв/стр от византийски клиенти, а зорлем плаща на преводача по 8...