Наблюдаващ, прощавай, ама аз понеже съм малко черногледа и "сомневающа се" (което не ми попречи да се оставя да бъда измамена, де), особено при подобни мащабни, добре организирани и направлявани акции, отличаващи се с учудващо постоянство, искам да попитам: нали не се стараеш да ни внушиш с този си съвет, че надеждният начин за защита е официалното подслушване, т.е. "проследяване" на стационарни и мобилни телефони на - в крайна сметка - потърпевшите? Или аз нещо пак не разбирам? Защото, ако колегата последва съвета ти, това де факто означава, че дава официално писмено съгласие за проследяване на разговорите по телефоните си. Още малко, и човек ще си помисли, че всичко е добре обмислена кампания, за да ни накарат да "искаме" по-добра защита чрез тотално подслушване. Не че и сега не се прави, но не е законово легитимирано. Познаваме подобни акции (не телефонни) от братски (не много съседски) държави като например Германия. Населението на тази държава има нещастието да търпи в момента един от най-неприятните си и недолюбвани (меко казано) вътрешни министри, радващ се на този си имидж благодарение на неистовите усилия за въвеждане на точно такива мерки. Та да си дойдем на думата - за това ли иде реч най-накрая?
|