Тази тема ме накара да си спомня една случка от първите години на преводаческата ми практика.
Неделя вечер. Моя милост лежи в леглото, страдайки едновременно от тежък грип и преумора. Звъни моя "приятелка", докторант, и ми казва: "Пуснала съм ти на е-mail-a "абстракта" на статията, която пиша, ама да ми го направиш до половин час, защото научният ми ръководител трябва да го получи до 1 час."
С цената на много усилия ставам и отварям пощата. И какво виждам - тъй нареченият от нея "абстракт" в размер на една стандартна страниця, набран на латиница, която аз посмъртно не чета. Звъня и обратно, молейкия да ми изпрати текста като прикачен файл на кирилица. Тя компетентно заявява, че ако ми го напише на кирилица, аз няма да мога да го прочета и че "това прикачен файл нищо не ми говори, а ти по-добре побързай". (Дамата е инженер!) ОК, за да не влизам в конфликти, сядам и превеждам от текста набран на латиница. И се случи нещо, което продполагах, че ще се случи, работейки с температура и съвсем не в кондиция, спазвайки срока от половин час. Да, не бях спазила английския словоред в едно единствено и го бях превела буквално както беше на български.. Други грешки, в това число и терминологични, нямаше. Повече тя не се обади. Видях я, след едни месец, когато ми бутна 2 лева в ръката "да пия едно кафе" и ми каза, че научният и ръководител е търсил преводач за обемен материал, но мен нямало да ме ползва, тъй като не съм знаела английския словоред и ми цитира въпросното изречение.
От този момент вече не превеждам за "приятели".
|