Е, не, тая история с кафето направо ме уби! Разбирам да се мъчат да ни изкрънкат услуги "по приятелски", ама непознат човек да изравни двадесет страници научен превод с едно кафе вече е върхът. Значи това била неговата оценка за труда ни. Моля те, кажи ми, че не си приела.
А иначе ще споделя, че цял живот съм се възмущавала на майка си - преподавател по английски език, как преди класна и контролни на рожбите всичките й приятели се сещат за нея, обаче неусетно как и аз попаднах точно в същото положение. Е, то е ясно, че патешките гени трябва да съм ги наследила отнякъде. А като си мисля за такива "познати", все ми идва в главата образът на една приятелка на майка ми - жена, която заедно със съпруга си отвори фирма и сега печели луди пари. От време на време й правя по някой превод, за които настоявам сама да си определям цената, защото просто ми е неудобно да приемам парите, които тя гори от желание да ми даде. Пример: две писма. Спешно. Без особена трудност. Общо една страница. След десет минути й ги пращам по имейла и тя пита четиридесет лева стигат ли. Забележи, стигат ли. Ако кажех, че не стигат, просто щеше да даде толкова, колкото поискам. Друг пример: фирмата им кандидатства за конкурс и от преводаческата агенция ги изоставили пет дни преди крайния срок. Да, правилно четете: пет дни преди крайния срок ги зарязват. Що за фирми са това не ми е ясно, обаче дадоха остатъка от превода на мен, а също и редакцията на всичко. Три дни работа като луда. От цялата история излязох с вечеря в страхотен ресторант ПЛЮС осемстотин лева за услугата. Имало и такива значи. А хора, които адски добре знам, че имат също толкова възможности, се циганят за жълти стотинки.