Ако знаеш колко са ми познати нещата, които написа...
Поне два пъти съм имала случай такъв приятел или познат да ми тръсне спешен превод - при това специализиран, с графики, схеми и подобни "екстри", да ми каже по телефона, преди да съм видяла текста, че става дума "само за десетина странички", а после да се окаже, че са например 20. И да ми казва нещо от рода на: "Ако трябва, ще си платя!" "Ако трябва", представи си! В такъв случай на мен ми става съвестно и му казвам по-ниска цена от тази, която биха му поискали от някоя агенция. Да уточня - човекът работи в София, но иначе е от Враца, откъдето съм и аз, а при нас цените за превод не са особено високи. Та, значи. След известни пазарлъци се споразумяваме и го питам за кога иска превода. Отговор - за еди-кога си. Започвам работа с нагласата, че имам еди-колко си дни, след което два дни преди уговорения срок той започва да звъни по телефона и да пита дали преводът е готов. Е, като ми направи подобен номер два пъти, вече категорично отказвам поръчки от него.
Имала съм и по-фрапиращ случай - беше преди 6-7 години. Обажда ми се близка приятелка и ме моли да помогна на неин познат, който има нужда да му се преведат 20-тина страници военноисторически текст заради някаква дипломна работа. Казвам - добре. Срещам се с човека и той ми изтърсвя, че "щял да си плати, или да ме черпи едно кафе". Да му се не види, толкова ли ми струва трудът?!
|