|
Тази сутрин работя с голям ентусиазъм, след като се отървах от заплахата от двадесетина (разбирай тридесет) страници строителен превод, както и от един приятел (може вече да е бивш). Ама наистина тия хора понякога прекаляват! Едва ли съм първата патка, която си пати от познати. Звъни ми господинът в седем и десет сутринта да ме помоли да му преведа само няколко странички. Колко няколко? Ами не знаел точно... Настоях да погледне: ами двадесетина... Като знам фирмата му с какво се занимава, един цял ден отиде. Чудесно, познаваме се от сто години, така че назовах само цената, която бих изкарала, ако през това време си превеждам книгата. Сигурно можете да си представите какъв шок прозвуча по телефона. Тия хора, познатите, май си мислят, че съм благотворително дружество. Е, и аз съм си виновна, защото в спешни случаи съм помагала и не ми е пречило, понякога и съвсем без пари, само че вече взеха да се оливат. Той разправя, че му било спешно, аз казвам, че разбирам, обаче в случая бързам с книгата и нямам време да се занимавам с друго, особено пък без пари. След което прозвучава отговорът: ама аз знам, че ти в неделя никога не работиш. Значи да си пропилея аз почивния ден, да се натоваря като магаре, на всичкото отгоре съм към края на книгата, а знаете какво напрежение е тогава, и да превеждам като идиот ужасна за мен материя и за какво? За да ме заведе на една вечеря в ресторант? Е, падна ми пердето и си му казах какво мисля. Оттук нататък - никакви такива! От никого! Имам чувството, че доста хора, дори такива, които повече или по-малко ме познават, не ме приемат за "пълноценен" работещ човек", защото работя вкъщи, сама си определям режима, нямам шеф да ми виси над главата и най-важното, изпитвам удоволствие от работата си. Не знам дали някои от вас имат подобно чувство или просто аз съм оставяла прекалено много неща без коментар, обаче днешната случка преля чашата. След като някои от познатите ми могат да се държат с мен по-коректно, отколкото биха се държали с всяка агенция, да си плащат по стандартна тарифа плюс допълнително аа спешни случаи, значи и другите могат. Ако не щат - техен проблем. Досега проблемът беше мой да съм добра за всички. Е, вече яхвам метлата. Та така в момента си работя с огромен кеф, мисля дали да не си направя вече второ кафе и предвиждам, че днес ще свърша страхотна работа!
Сега вече един въпрос: имали ли сте чувството, че някои от познатите ви едва ли не смятат, че не работите "истински", защото не ходите всеки ден в службата, или аз наистина съм позволявала на прекалено много хора да мислят каквото си щат?
|
Закрих благотворителното дружество
