Практиката е горе-долу, както ти обясни ксанаду. Спонсорството е само за хонорара на преводача, но обикновено издателството си покрива всички разходи за печат и разчита да изкара някаква печалба от продажбите и от неизхарчената субсидия. И аз съм работил за една дама, която правеше така, и положението й изобщо не беше розово. Първо, иска се субсидия, 10 пъти по-висока от хонорара на преводача. Спонсорът, който не е вчерашен, обикновено отпуска 5 пъти по-висока субсидия. Обаче според договора издателят се задължава да отпечата от книгата доста голям тираж, който гълта доста. Освен това тези книги едва ли се продават (като съдя по тези, които аз съм превел). Става дума обикновено за по-стойностна или за строго специализирана литература, която не се търси толкова.
Въпросното издателство, за което работех, се препитаваше само със спонсорирани книги, но сравнявайки с другите, не са прокопсали много.
Иначе за 5 лв преди шест години не виждам какво се мръщиш, още повече че това ти е бил първия превод (страх ме е да си помисля с какво качество е ИЗЛЕЗНАЛ), при положение, че аз тогава вземах средно около 2 лв.
От друга страна, ако не си подписала документ, че са ти изплатили парите, което е голяма грешка на издателството, а трябва да си подписала договор (на английски), защото иначе няма как да одобрят субсидията, и ако много мразиш това издателство, можеш:
1. Да пишеш на спонсора, че не са ти изплатили хонорара (можеш да го направиш по ефирен начин, например: "Диър Сър/Мадам, абе какво стана с парите за оня превод?")
2. Да съдиш въпросното издателство за цялата сума на спонсорството, която фигурира в договора.
3. Да ги рекетираш.