Миналата година по същото време бях поставила в този форум подобна тема и може би е добра идея да опиша придобития опит. (Бел.: по-долу винаги става дума за СУ)
В крайна сметка реших да не записвам магистратура по превод, защото се усъмних, че действително може да ме направи по-добър преводач отколкото съм си (имам доказателства;)). Да не говорим, че съм завършила Новогръцка филология и че въз основа на това, което ми бяха написали колегите във форума, силно се осъмних, че ще се намери преподавател, който специално да се занимае с мен в магистратурата, за която питаш конкретно.
Пробвах се и за конферентен превод (с английски), но при положение че кандидатите бяха около 70 (две зали бяха - само в нашата зала имаше 40-50 човека), а преводите не бяха анонимни - се досетих, че май няма да се доредя на опашката, заформена от колегите англицисти. Така и стана - "Резултатите", които бяха изнесени след това, бяха всичко на всичко 1 страница от около 12-ина имена, които се допускат на устен изпит. Значи: никакви обяснения как си се представил на писмения изпит, пък нищо че освен за него си платил и за устния, до който не те допускат. Много некоректна история.
Та в крайна сметка се насочих към магистратура, надграждаща вече придобитото филологическо образование. Какво да кажа? Много зле... преподаваха ни същите неща, които се дават на бакалаврите, липсваха преподаватели и програмата се пълнеше с някакви безумни предмети, които нямат място в дадената магистратура и т.н. и т.н. (Да не говорим за липсата на зали за провеждане на занятията и всички приключения, свързани с това).

Така че с две думи: не съжалявам, че не записах магистратура за превод, защото така или иначе и до ден днешен перфектна работа ми вършат "заръките", получени в часовете по "Технология на превода" в английската гимназия;). След много нерви завърших магистратурата и сега септември/октомври трябва да умолявам инспекторките да ми издадат тапийката пък халал им 30-те лева. Няма лошо - сега вече баба може да се гордее, че внучката има "две виши"...
Личният ми съвет: запиши магистратура само ако ти е скучно и можеш да си позволиш лукса да не работиш (твърде много). В противен случай си е чиста загуба на време и пилеене на нерви.