Тия сравнения между качеството и скоростта винаги са ми били смешни. Мит е, ако някой си мисли, че ако превежда бавно, ще превежда хубаво. Ако се замислиш, мисълта тече малко по-бързо, отколкото пръстите реагират на импулсите от мозъка. При опитните преводачи мисълта тече на целевия език с почти същата скорост, с която четат на изходния. Ако разбираш от материята, не се налага да правиш много справки, така че забавянето е минимално. Ако пък си неграмотен, колкото и дълго да мислиш едно изречение, пак няма да го направиш хубаво.

Разберете, хора, някои преводачи са по-печени от други. Това идва с опита, с десетки хиляди страници, които минават пред очите ти, с научаване не просто на думи и изрази, а на цели конструкции, с изграждане на чувство за благозвучие на целевия език. Шефката на едно издателство разправяше, че човек трябва да преведе около 60 книги, за да се ошлайфа. Ако дотогава не си се ограмотил, значи не ставаш.