хех, не... / Общества / Професионални / Преводачи

ги помня вече. Хвърлих на боклука папката още 1995/96 г. при преместването си в поредния офис.

Но, едно време, когато Нар. Събр. искаше преводи на чужди закони, които ние нямаме, а са ни нужни, въведох доста нови термини.
В самото начало на "промените", след последния комунистически преврат, водих голяма борба да не се въвеждат излишни чуждици в новите ни закони. Щяхме да се сбием с Й. Левкович за терминологията в Търговския закон. Много тъпо копеле беше! Тогава бях "Екогласност" активист. Защо ли, обаче...

Но... мога да ти разкажа за един от 46-те вида риби, чиито български наименования съм измислил.
Та, превеждам Декрет на Европейската Общност за рибните полета, разрешени за лов в определени сезони в морето м/у Шотландия и Норвегия. Изброяват се рибни видове, които никога не са били продавани на българския пазар. Нито някога са били използвани продукти от такива риби в нашата химическа, фармацевтична или козметична промишленост. Тогава предполагах, че няма и да дойдат на нашия пазар. И... намирам рибна интернет ециклопедия на Кралския университет в Осло. Всичко е чудесно. Има си я рибата, има си и снимка, описание, периоди на разплождане и всички допълнителни и напълно излишни възможни данни за този рибешки вид.
Но как да го преведеш на български, мамка му?!

А Министерството на здравето не приема наименования на животински, рибни или растителни видове на латински. Трябвало да бъдат преведени на български!

Дейба и министерските идиоти! Тези видове никога не са идвали в България, та да си имат местно наименование!

Все тая. Имаше едно много хубаво рибенце, масово се лови, суши и пр. Виждам му снимката в енцикл. на унив. на Осло и кво... кръщавам го по външен вид.

ГЪРБОНОСА ЧЕРВЕНОПЕРКА

Рибката беше с типично арменски нос и негърски бърни. И с червени странични и опашна перка.

Най-голямата ми изненада беше като минавам след две-три г. покрай един магазин на Графа и виждам същата шибана норвежка риба и отдолу надпис:

ГЪРБ. ЧЕРВП. - 6.80 лв./кг.

Останах шашнат. Разбира се, купих си от рибата, кръстена от мен. Панирах я, вкусна се оказа.

Същата картинка е и с растенията, използвани в разни вносни козметични продукти. До момента никога не са отбелязали присъствие на българския пазар, нито са се използвали от наши фирми като съставка на козметични или лекарствени средства. Съсипвах нервите на катедрата по ботаника в СУ и на архиварките в Ботаническата градина с "прошения" за справки. Най-често получавах общ отговор - това е раст. от група намсикваси, може би вид едикойси. И трябваше пак сам да сътворявам наименованията на български, само и единствено заради МЗ, което на приема названия на латински.

Като срещнеш странни наименования на растения, екстракти от които са използвани в козметичните продукти, с които се мажеш, да знаеш, че може би аз съм ги измислил.

Такивамитиработи.

Наздраве!