Ама дайте да не смесваме обективни данни и субективна преценка.
Няма и да изпадаме в старите преводачески апории от типа "може ли не-филолог да бъде преводач" (вариант: "филолозите въобще не трябва да бъдат преводачи" :-)).

Гимназия + опит + магистратура по превод ви дават някакъв бекграунд (excuse my French), някаква основа, на която да стъпите, за да прилагате и/или развивате преводаческото си майсторство.

Дали човек е добър преводач преценява на първо място потребителят на неговите преводи, т.е. клиентът. Вече на базата на тази външна преценка преводачът може да си осъвремени собствените представи за себе си като професионалист и да си постави някакви свои цели и задачи за самоусъвършенстване. Преценката на стойността ни става в постоянно взаимодействие между външната и вътрешната оценка. Всичко останало е от лукавого.

Разбира се, споделям само собствени позиции.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите