Днес най-неочаквано, след като се бяхме успокоили, бабата пристига и си иска парите. Аз я посрещнах с думите, "Може би вече сте разбрали грешката си - легализира се не документа с апостил, а а преводът на бг език", а тя вика, идвам да ми връщате парите. Дайте ми, вика акта за раждане и ми връщайте парите. Ама актът е в София, не е в офиса (във Варна), нали Ви казахме още миналия път?! И защо да го връщаме? Ето, ние се консултирахме с колеги и ето ей-сега ще Ви покажем разяснения на самото Министерство на външните работи. Не, казва, аз говорих с едни хора, на тях само им го превели и нямало нужда от легализация, връщайте акта! Междувременно аз разпечатвам инструкциите от сайта на МВнР, връчвам й ги и следва нейното: 'Кой ще ги чете сега тези работи?" Добре, ето, очертавам Ви само най-важното, казвам и пускам в действие жълтия хайлайтер:

"Оригиналният документ, удостоверяващ раждането - Удостоверение за раждане (не се признава Удостоверение за произход) или Извлечение от акт за раждане или Препис/извлечение от Семейния регистър или Препис от регистъра на ражданията се заверява с “Apostille”* и заедно със заверен** превод на български език***, извършен от правоимащ преводач, се представя в общината в България"

и по-долу:

** Преводите, които са извършени в чуждата държава се заверяват в Консулската служба, в която е регистриран съответния преводач. Извършените в България преводи се заверяват от Отдел “Административно обслужване на български и чужди граждани” на Дирекция “Консулски отношения” на Министерството на външните работи (бул. “Евлоги Георгиев” № 117, София).

О, казва г-жата, аз съм болна и мъжът ми лежи болен в къщи, не ме мотайте, ами ми давайте акта така, както е преведен. Няма нужда от нищо друго. Момент, момент, казвам, Вие питахте ли в общината? Не съм, вика. Е, вижте сега, аз лично ще им се обадя, на ЕСГРАОН и ще чуете какво ще кажат. И вземам от услуги тел. и звъня и оная чува разговора. От ЕСГРАОНа най-любезно (слава богу!) отговориха, че преводът трябва да е от фирма, сключила договор с МВнР и заверен там, във Външно. Благодарих им с огромно облекчение, само за да чуя поредното: "Върнете ми документа! Ще припадна!" А-де!!! И не знам защо през всичкото време разиграва картата, че е много стара, а едва ли е повече от 6-7 години по-голяма от мен. В последен отчаян опит да призова разума й, пиша бележка, с която я моля да отиде в Общината. Бележката е следната:

"Преводът на български език на акт за раждане, издаден в САЩ, и снабден с апостил, трябва ли да бъде заверен от Консулска служба на Външно министерство?"

Тя сякаш се поукроти, поставих всички разпечатки в джобче и й ги връчих да си ги има, па ако ще да ги чете. Същевременно мъжът ми се обади до колегите в София. Те потвърдиха, че документът е в тях и че ще стане готов не в петък, а в пон, заради празника. Тя чу и този разговор. След това я изпратихме.

И си мислим, че сме се справили успешно. А моля ви се, тази вечер, преди малко, се звъни от Америка - щерката на въпросната г-жа. И тя започва една гневна тирада, че не било трябвало да се легализира, щом е с апостил. Че майка й била много болна и щяла да умре и едва ли не заради нас! Ние казваме, че сме дали документи на майка й, че сме говорили по тел. пред нея и .н. Тя пък казва, че и тя имала документи, доказващи обратното - а именно, че няма нужда от легализация, защото има апостил. При това упорито отказва да разбере, че легализация на оригинален документ е едно, а на официален превод - друго. Щяла да ни съди за морални щети!!! Ами съдете ни, щом смятате, че така трябва, отговаря спокойно мъжът ми. Оная трясва ядосано телефона, защото бебето се разревало - е, ще реве, кат майка му вика, та го плаши.

След разговора пристига имейл с въпросните документи, дет доказвали, че няма нужда от легализация. Оказва се, че е точно обратното - в тях ясно пише, че преводът трябва да бъде заверен. Мъжът ми й отговори в този смисъл. Накрая вече не знаем да се смеем ли, да плачем ли.