4 пишещи машини съм скапал от употреба. "Марици" и "Хеброси" разни. Първият превод го правех на разрядка 2, за да имам място да си пиша (с молив) корекциите и да ми е по-лесно да се редактирам.
В І и ІІ курс в унив. един приятел на баща ми ми "зачисли" служебно една електрическа машина, голям кеф беше.

Още помня с трепет в сърцето как през 1978 или 79 г. ми пратиха първия ми оксфордски речник, индийско издание с много странна транскрибция. Малко поразпарцалясан, но истински Оксфорд! Бях гимназист/пубер нещастен по онова време.
Мамка му! Тогава беше невъзможно в България да си купиш Оксфорд или Уебстър.
Сега е лесно. Има нет, а можеш и да си поръчаш къфто речник ти трэбва от чужбина.
Като ходим по странство жена ми ми определя лимит от макс. 10 кг. речници, които мога да си купя. Щото е патила.

Да не говорим, пък, колко излишни усилия струваше да си намериш хубава хартия, на която да работиш. В магазините се продаваше само една гадна жълта, все едно за тоалетна, хартия.

Наздраве!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Редактирано от ABe на 14.09.06 08:28.