С много и задълбочено учене на езика. Колкото можеше тогава. А можеше много. И досега не ми вярват, че първият ми чужд език е учен само в България до двайсет и кусур годишна възраст... когато ми се случи първото излизане от нея.

С ползване на речници - винаги е имало добри речници. Ползване на много речници.

С четене на много и най-различна справочна литература по къщята и/ или по библиотеките - за навлизане в тематиката, за всякакви справки и пр.

С четене - изобщо, на възможно най-широк кръг литература - художествена, специализирана, справочна, в твоите области, извън твоите области... Преводачът е любознателна птица, която иска да знае повече за най-различни неща, защото му е интересно. Ама така си и поддържа общата култура и после не пише простотии в преводите си като Бейби Яр например. (Бабий Яр, за който не се е сетил, в превод от английски). Щото знае за Бабий Яр, както и за още много други неща, които случайно или целенасочено са му минали през сивите мозъчни колелца.

С консултации със специалисти в конкретните области. Колкото пъти трябва.

С писане на преводите на пишеща машина, после - редактиране, после - преписване, понякога по 2-3 пъти, после - нанасяне на още поправки с едни такива листчета с белка от едната страна - пъхваш го над сбърканото, написваш отново сбърканото, то побелява, после махаш листчето и внимателно натракваш отгоре поправката. Като ти върнат превода от редактор, може отново да го препишеш, ако трябва.

И аз сега се чудя как ли е било тогава без Интернет и без текстообработващи програми, електронни речници, софтуери за гласово разпознаване, софтуери за превод и пр. благини, които днес използваме ежедневно.

Ама ако седнем пред лист и химикалка, пак ще го преведем превода свястно. И без Интернет. Пробвано е. Струва си човек да го опита. Научава разни нови неща за себе си.

Хм...
Все повече се чувствам динозавър. Егати.

Ante porcos margaritas meas non mitto.

Редактирано от TyrannosaurusRex на 12.09.06 23:07.