Църковна йерархия

Църковната йерархия е съставена от три чина – дякон, свещеник и епископ. Дяконът е най-ниската свещеническа степен. Според значението на думата от гръцки език, дяконът е служител в истинския смисъл на думата, т.е. той помага на свещеника и епископа в извършването на богослужението и милосърдната дейност на Църквата.
Свещеникът (презвитерът) е пълноправен извършител на Светите Тайнства, но той не може да бъде такъв от само себе си, а само като упълномощен от съответния епископ.

И накрая, епископът е този, у когото е властта на богослужението, учението и управлението на Църквата в конкретна епархия. Но той също не може да върши всичко единствено по силата на ръкоположението си, а само в събранието на всички епископи на дадена поместна църква. Тяхното единство и единомислие потвърждава истинността на Църквата.

Това са трите основни богослужебни чина. Поотделно всеки чин има свои почетни степени, които не обозначават някаква разлика в свещеническите правомощия, а по-скоро са израз на уважение на църковната общност към личността на свещенослужителя.


Иначе обръщението отец по принцип се отправя към всеки свещеник и може да се постави пред името му. Протойерей е една от почетните степени на свещеника, а те са следните: свещеник, протойерей, протопрезвитер, иконом, свещеноиконом и ставрофорен иконом. На дяконите степените са две: дякон и протодякон. Епископските звания също са няколко, в зависимост от това каква епархия управлява и каква е традицията на поместната Църква. Те са: епископ, митрополит, архиепископ, екзарх, патриарх, католикос и „папа и патриарх” (титлата на Александрийския предстоятел на Църквата).

Какво означават точно титлите:

Иподякон (гр. - поддякон) - лице (църковнослужител), което прислужва в храма и помага на архиерея по време на богослужение, но няма йерархическа степен. Виж също: дякон, аколут.

Subdeacon. (Gr. hypodiakonos). A laymen who has received a special blessing by the bishop to serve in the church, assisting in the services and ceremonies.


Иподякон - Subdeacon