Отворих моята агенция за преводи и легализации на 24 години и тя беше първата в града, в който живея.
Не знам дали се дължеше на факта, че външният ми вид издаваше възрастта ми, а дори и я скриваше до известна степен, но началото някои екзепляри предпазливо питаха "Ама да смятам, че тук няма нищо фалшиво и нередно, а?". В отговор на това поведение им показвах сключения Договор с МВнР и любезно ги молех да напуснат офиса ми. Слава Богу, отдавна не съм имала такива посетители.
Имаше такива, които са правели коментари по преводите ми от типа: "Ама не смятате ли, че датата трябва да се изпише the 20th of June 2006, вместо написаното от вас 20th June 2006? ". Следваше звънене по телефони до техни прители, рабтещи в англоговорящи страни, които да изпълнявт ролята на арбитри.
Върхът на сладоледа беше една от секретарките (с езиков курс и превеждаща поради липсата на друг) в голяма фирма, което си позволяваше да поправя направени преводи от мен, защото тя тези думички не ги знаела и съответно не била сигурна дали е вярно, както се съмняваше и в английския словоред. Същата въведе използването на констукцията "as sooner, as better", the Law for Author's right (разбирай Закон за авторското право), visit card, както и направи много други нововъведения в английския език.
В резултат на това, получателите на преводите в 90% от случаите ги връщаха с въпросителни и искаха разяснение по смисъла на текста, който ставаше ясен при изпращането на оригиналния, направен от мен превод.
Друг "инетресен" случай беше, когато майката на младеж, следващ във Великбритания ми каза, че независимо, че преводът и легализацията на негови документи е неотложна, да ги преведа и да ги запазя до Коледната ваканция, защото той като се върне в България ще ги провери за грешки.
Важното е да запазим силите си и способността си да се смеем на такива ситуации, въпреки че на мен често не ми е до смях.