На същата тема нещо, което предстои да стане актуално в преводаческите кръгове в България -- т. нар. застраховка за професионална отговорност или не знам как там й викат (professional indemonity insurance на английски).

От края на 1980-те до неотдавна мъкнех такава полица. Цената й спадна доста с годините, но накрая за до 10 млн. долара (стойност на причинените от мен щети (адвокатите и съдебните разходи башкъ) плащах нещо от порядъка на 700 лири стерлинг годишно. Дълги години пазих и куп преведени боклуци, да не би примерно някой да се изгори с кафе, приготвено по преведени от мен упътвания и др. от сложни, по-сложни казуси.

В силен пристъп на инфантилна наивност един път питах в софийско бюро за преводи дали спадам под тяхната полица, работейки по техни задания, или не. (Впрочем, за инфантилната наивност не знам... Касаеше се за много тънка и отговорна работа с евентуални тежки съдебни последствия). Сещате се за реакцията...

Много работодатели по света изискват такива застраховки от преводачите си. Самата застраховка пък (от общи приказки знам, че погасяването на евентуални щети по полиците става с огромно нежелание и примерно 1732 г. след настъпването на "застрахователното събитие") съсредоточва ума и мобилизира способностите ти по невероятно деен начин...