|
Ех, кога стана въглищарче, кога ти почерня г**ът?
Начини
езикът на офисните хора
владетелю, вашата крепост ви очаква отново, макар и този път гъмжаща от куп дразнещи „буболечки“…
петър табов, алекс юрданов
Дай ми малко време да изкомуникирам това и ще ти върна мейл веднага щом имам фийдбек.“ Постепенно подобни фрази станаха съвсем нормални за хората, които работят в офисите на по-големите български и международни компании. Освен в самите офиси и по-вървежните заведения в големите градове, думи като бриф и слайдове могат да се чуят в например в някоя от вмирисаните на скара и винени изпарение етно кръчми в Банско, или бетонна джунгла на морето, или където другаде е модерно в момента да ходи офисният човек.
Офисният човек е продукт на пазарната икономика и глобалната корпоративна култура. Реално тази порода хора стана популярна в края на 90-те. Тогава икономиката в България набра скорост, започна да работи на пазарни принципи и дойдоха повече мултинационални компании. Появи се необходимостта от служители, които да разбират начина, по който работят тези компании, и да го адаптират към българските условия - да разбират глобалното и да действат локално. Постепенно тази група хора започна да се разраства и съвсем естествено заедно с това да формира своя собствена субкултура. Само понякога тя бегло напомня на своя предшественик - учрежденската култура от соц., запазена предимно в държавните учреждения. В частните компании бавно, но сигурно се ражда нейната модерна алтернатива.
От офис на офис, по мейла, ICQ-та и с по-обикновени средства за комуникация се обменя изключително ефективно информация за различни детайли от корпоративната конюнктура - кой къде отива да работи и какви екстри има на новото място, кой си е купил „Тойота“ на лизинг, кой откъде е взел кредит, къде точно ще се ходи през уикенда и прочее подобни въпроси. Съвсем естествено в процеса на тази комуникация се използват нови думи и понятия, които описват новите работни процеси и взаимоотношения. Роди се езикът на офисните хора.
На пръв поглед той прилича на български, но с много английски думи. Офисният човек не обсъжда, той комуникира.
„Той/тя е във вътрешна среща“, казват изключително често секретарките (офис мениджъри), когато търсиш някой офисен човек, който обсъжда (комуникира) нещо с колеги от собствената си фирма (компания). Често случващо се офис събитие е презентацията. В това отношение офис хората се разделят на два типа - правещи презентации и приемащи презентации. Процесът на изработване на презентация е дълъг и сложен. Свързан е с много вътрешните срещи, а също и споделяне с други офисни хора от рода на: „Абе тука имам да правя една презентация от 20 слайда за след два дни - просто не знам как ще се оправя.“ Сроковете за офисния човек винаги са къси, а работата е повече, отколкото времето, необходимо за свършването , но той винаги се справя. Презентацията е готова, дори и ако цената е винаги ти да пускаш СОТ-а в офиса, защото си тръгваш последен. Приемането на презентация също не е лесно. Организацията на приемането често е свързана с много срещи, и то не само вътрешни. Трябва да се уточни регламентът, кой да бъде поканен и как; кой, кога и как ще презентира; кои са важните въпроси и как точно трябва да бъдат разгледани. Има и уточняване на технически подробности като „вие ли ще си донесете техника, или ще ни пратите презентацията по мейла по-рано“ и прочее. Специално в маркетинга, където има силна концентрация на офисни хора, във връзка с презентирането често се употребяват други специфични изрази. Често например се разменят брифове. Брифовете могат да се подготвят от клиентите на рекламните агенции, за да се каже накратко какво се очаква да бъде свършено. Брифовете често са свързани с пичове. Пич идва от английската дума за конкурс - pitch. Брифовете се използват и като кратки инструкции към агенциите за свършване на някаква конкретна работа - например изработване на радиоклип. В този случай от тях често биват недоволни криейтивите. Това са офис хората, които се занимават с творческата част от работата на една рекламната агенция. „По-некадърен бриф никога не бях виждал“, е често срещано оправдание за лоша реклама. По принцип на криейтивите обикновено са им виновни две неща - брифовете (респективно клиентите, които нищо не разбират) и акаунтите. Акаунтите са хората в рекламните агенции, които отговарят за връзките с клиентите.
И акаунтите, и криейтивите и всички други офис хора ходят на трейнинги. Това е обикновено обучение, което може да се провежда както през уикенда в града, където е компанията, така и някъде по-далеч. В този случай трейнингът може да е съчетан и с тийм билдинг. Трейнингът и тийм билдингът обикновено се организират от ейчара. Ейчарът - идва от съкращението на Human Resources (човешки ресурси), е човекът, който в миналото би завеждал отдел „Кадри“. Ейчарите, заедно с ейчар агенциите са едни своеобразни регулировчици на движението на офисни хора от фирма във фирма. Принципно офисният човек винаги се оглежда за нова работа или поне следи какво се случва. Така постепенно през последните години се оформи своеобразна офис номенклатура. Това са хората, които прескачат от една привлекателна позиция на друга и имат голям шанс след поредната смяна да попаднат в колонката на „Капитал Кариери“. При преместването от една позиция на друга важно е не само заплащането, но и пакетът офис екстри, които се предлагат. Банковите офисни хора например имат възможност да получат по-изгодни кредити. Техните колеги от автомобилните компании понякога имат служебни коли. Колите по принцип са най-ценената офис екстра. Немалко хора са готови да получават по-малка заплата, но да карат нов служебен автомобил. В повечето случаи екстрите, които се предлагат на офисните хора, са мобилен телефон (с лимит на разговорите) и в по-редки случаи - лаптоп. Пакетът-мечта за офисните хора, разбира се, включва всички тези придобивки плюс повечко командировки в чужбина.
Макар и на етапа да изглежда понякога недодялан, езикът на офисните хора е следствие от положителни процеси. Чуждите думи, които се използват, описват действия, които до неотдавна бяха непознати и съответно за тях българският език е недостатъчен. Иначе казано, колкото по-често се чуват думи като бриф и ейчар, толкова повече работата се върши по по-модерен начин. Което е хубаво, нали?
|
Език свещен...