Хм... изненадан съм. Мислех, че разговаряме анонимно, но вие явно имате преимуществото да ме познавате. Впрочем аз никога не съм се опитвал (е, само веднъж) да скрия самоличността си от другите участници в който и да е от форумите тук. Благодаря за оценката.
Абсолютно е вярно това, което казвате за превода на литература, в която има съдебно-процесуална-правно-юридическа терминология - изпитах го на гърба си съвсем скоро с "Обратими грешки" и следователно знам от личен опит за какво става дума.
With all due respect все пак не мога да се съглася, че правото е "точна наука" по ред причини, не на последно място сред които е абсолютното отсъствие на математиката в него като върховен критерий за "точност" - нали няма да приемем за математика събирането на сроковете на присъда :) Друго съображение е и постоянната изменчивост на практически всички (с минимални изключения) поставновки в него и неприложимостта на "едно" право на друго място и в друго време, различни от време/мястото, за което тези норми са създадени и приложими.
Не отричам, че то се основава на прецизността на ред формулировки, и предполагам тяхната тясна взаимна обвързаност. Достатъчно ли е това за да бъде изобщо "наука" - това е твърде крайна теза, която не съм готов да отстоявам, но за "точна наука" (за което се захванах) - за себе си нямам никакви съмнения.
Що се отнася до ученето... това ще го правя докато съм жив и поне засега ми носи удоволствие. И не съм от хората, които се притесняват да признаят, че нещо не знаят. В никакъв случай не бих си позволил да ви уча на право, но позицията, която заех (защо ли?), мисля не изисква това.
Нека приключим, ясно ми е, че ще си останем на изходните позиции - уважавам вашата, но не мога да се съглася с нея. Изказах мнение, както вие изказахте своето - ако не друго, то поне със същата категоричност.
Да не задръстваме повече форума...

Ambivalent? Well, yes and no.