Ако ще бъдем съвсем точни, използват се и двете форми на изписване на латиница.
А ако бъдем прецизни, латинското наименование на градинската чубрица е:
Satureja hortensis Labiatae


Градинската чубрица е едногодишно растение от сем. Устоцветни. Произхожда от земите около Средиземно море и Близкия изток. Отглежда се в много страни, включително и у нас.
Чубрицата има силен приятен аромат и тръпчив вкус. Съдържа етерично масло, дъбилни вещества, витамин С и др. Изсушената чубрица има по-силен аромат от прясната.
В българската кухня чубрицата е една от най-предпочитаните подправки. Прибавя се към трудносмилаеми ястия главно от варива (фасул, леща), овнешко и агнешко месо, яхнии, супи. Тя е основна съставка на шарената сол, използва се в колбасарството и при консервирането на зеленчуци. Чубрицата се вари заедно с основните продукти. Ако е на клончета, се изважда преди поднасянето на ястието. Съчетава се добре с магданоз, дафинов лист, чесън, целина, сминдух. Не се комбинира с риган и майорана, тъй като и трите подправки имат сходен аромат.
Чубрицата стимулира дейността на стомаха и червата и има спазмолитичен ефект. Използва се като лечебно средство при колики, подуване и лошо храносмилане, както и против високо кръвно.


Добавям тук и сминдуха :), ако гостът случайно си е харесал и това чудо:
Сминдух (Trigonella foenum graecum)

Използват се семената на едногодишното тревисто растение гръцки сминдух от сем. Бобови, разпространено в района на Средиземно море. Те са твърди, със специфичен аромат и възгорчив вкус.
Стритите семена предизвикват отделянето на секреции в стомаха и червата, имат апетитовъзбуждащ и антисептичен ефект, действат добре на обмяната на веществата.
Сминдухът се използва широко в нашата кухня. В смес с други подправки от него се приготвя шарена сол. Прибавя се към ястия от месо и зеленчуци в комбинация с чубрица, джоджен, магданоз, червен и черен пипер. Вари се заедно с основните продукти. Тъй като лесно поема други миризми, трябва да се съхранява в добре затворени съдове.
В народната медицина сминдухът се употребява при кашлица, стомашно разстройство и др. Външно се прилага под формата на лапи при циреи, рани отоци, подагра.

Бъдете здрави