Много съм се замислял за този парадокс. И той не е толкова явен между тенекеджията и преводача, колкото да кажем между лекаря и зъболекаря.
Открай време човек като тръгне по зъболекари (да си оправя усмивката) предварително дълбоко си е бръкнал в джоба и знае, че всичко това е квалифицирано и скъпоплатено; дори се хвали колко скъпо му е излязло.
А когато животът му виси на косъм, смята че хипократовата клетва задължава куп хора да зарежат всичко и да се трепат да го спасяват без той да си мръдне пръста, че после и кусур им връзва как не са му се усмихвали.
Може би и за преводачите и еникийчиците (дето ги будят посред нощ да ги питат къде е any key) се счита, че са дали някаква такава клетва? ;)