мда, същото явление се наблюдава и в общуването между юзерите и професионалните "компютърджии".
" ти нали разбираш от компютри, я ми кажи какъв да си взема, и ако може ми го намери, че да не ме излъжат, а ти нали разбираш, и ми го направи така, че да ми работи и да има сичко, и като нещо не ми стане нали няма проблем дето ти звъня в неделя в 11 часа вечерта да ми го оправиш по телефона?"

значи всичко онова, което не може да се пипне, българина не го смята за важно. за него труд не се полага, ерго, не се полага и възнаграждение.
наистина, на никой не му минава и през ум да иде при съседа си шивач или автотенекиджия, и да му каже - абе я земи да ми спретнеш тука едно панталонче или да ми изчукаш бронята, щото ти нали си спец (че и са те похвалили даже!)
ама на преводача, "компютърджията" (тук се включва всеки, който професионално си вади хляба около компютрите), лекаря, учителя - може да му се прилага тоя номер, при това с пълното съзнание, че така си е нормално да се прави....
направо побеснявам в такива случаи. още повече побеснявам от факта, че ако отрежа въпросния познат, роднина, etc., ще се обиди кръвно.
щото така сме научени, да не ценим умствения труд.