Не съм от школата на Дедо Балан (против чуждиците като такива, за думи като "драспал", "застан" и др.). Смятам, че и нито един от присъсващите присъстващите не е от нея.

Дразнят ме _ненужните_ чуждици като "класифицираната информация", с която почна настоящата тема. Това може би е така защото хората, които ги въвеждат и ползват най-много са общо-взето недообразовани и недокултивирани (или псевдо-образовани и псевдо-култивирани) и като такива направо ме дразнят органично.

Те не знаят първоначалното значение на чуждиците, произношението им. Така имаме "лимИт", "кОлапс", "маркЕтинг" (вместо "пласмент" или "реклама" [която пък си е чиста "разгласа"...]) "фатално" (в смисли, изключващи смъртен изход), "пиАр" ("пиАрка") като звание на лице, занимаващо се с външни връзки, купища други бисери. (Те карат джипове "черОки" и "паДЖеро" и скоро ще си купуват самолети "Чесна".)

Не знаят собствения си език. Несправедливо го хулят, че бил беден (те акълите им бедни!) и добавят юмруци към хулите, посягайки към чуждици. Така напоследък имаме нов смисъл на "интервю" -- вместо на "приемна беседа" за служба -- хоп, хайде на "интервю"! Така навлиза и "имиграция", често неправилно вместо "емиграцията", винаги ненужно изместваща "граничен" или "гранично-пропускателен" (режим, контрол, орган и пр.)

Те са лишени от естетическо чувство, нямат критерии за краткост, простота, свястност. Затова имаме "конфиденциалност" вместо три знака по-кратката "поверителност", "информация" вместо три знака по-кратката "справка". (То вече "информация" загуби това значение и се ползва вместо три знака по-краткото "сведение".) Закърнява "годност" за сметка на четири знака по-дългата "адекватност" (да, последната има и смисли, в които е подходяща!)

Със или без чуждици българският им е еднакво отвратителен, обременен, объркан, лишен от всякакъв цвят и изразителност, пасивен и отвлечен:

"Практическият, за който се изисква успешно вземане на писмения, се провежда от оторизиран екзаминатор и е по-труден и интересен. Продължителността му е около 4-5 часа, като изпитваният е само един." "Масата от хора, които ... ... ... е изключително хетерогенна и разнородна -- от такива, които го правят как да е до такива, които могат да го направят с истинска майсторска настройка, каквато може да бъде получена само от постоянно задържане на върха на натренираността, която може да бъде получена само от ... ... ... Именно това е най --- ярък възможен пример в полза на гореизказаната мисъл."

Те подсъзнателно разбират дълбокото си невежество и духовната си нищета и това ги обременява с комплекси, които те избиват с особения опиат на чуждиците:

" Толко съм отракан, 'начи, коп-п-п-п-пеле, че напра'о мисла на английски, егати! Не като теа простаци дето само български знаат, егати! Са например не мо'а да си кръста заведението "cafe", етаги! Щото ский са -- на английски "кафе" е "кофи". Като кофа 'начи, ама много кофи. Та съм го кръстил "coffee Prostakoff"! Басси майката, 'начи! Ще дойдат там американци и англичани и ще ми кажат, "ти си единственият човек, 'начи, в България, дето знае английски!" И само при мене ш'си пият кафето, егати! Не'а го пият при неграмотници, егати..."

(Ще намерите такова заведение недалеч от НДК!)

Та това ме дразни -- не оправданите чуждици като такива.