Това за стила "сложен, претенциозен, неясен и на самите тях понякога, като при това са убедени, че именно по този начин са задължени да говорят заради заеманото от тях положение" е повече от вярно. Точно в момента имам такъв проблем - да напиша кратките си и ясни мисли по един мноооого сложен и безкрайно претенциозен и помпозен начин, за да просъществува институцията в която работя. Чета писанията на колеги и ме побиват тръпки - куп мътни брътвежи и нищо по същество, но всичко облечено в псевдоакадемичен стил. Чудя се понякога откъде дойде тази помпозност, кому е нужна, като резултатът в крайна сметка е една кръгла нула. Може би комплекси?