Ах, Бояне!

Това не е точно отговор на писмото ти. Твоето писмо е само повод. Твоите писма изглеждат най-обективни в цялата дискусия.

Пиша ти от работното си място - студиото на "Български текст". Събота, 21.30. След 6 часа усърдна работа имам готови 4 минути и 44 секунди. Чувствам се като джелатин. От първоначалните 72 субтитъра за това парченце филм, вече безмилостно компресирани до допустимия смислен минимум думи, са останали само 50. Няма време останалите да се покажат. Изтрих ги, а ми се реве от яд, защото филмът е хубав и зрителят заслужава всичката информация в него. Но това е положението. Четецът фъфли и говори като футболен радиокоментатор. Не ми е ясно защо в научно-популярен филм трябва да чете човек с говорен дефект и при това така да бърза. Така са решили авторите на филма. Затова и моите субтитри сега ще фъфлят и ще летят. Остава да се надявам на интелигентността на нашите зрители. Ти, Бояне, си свидетелство за тази интелигентност. Ако се прежалиш да гледаш Animal Planet, оплаквам еп. 4 от "Срещи с животните - 1", "Диви кучета и котки".

А колкото за цялата останала дискусия - някои мнения (и предубеждения) много ме развеселиха. Аз едва днес сколасах да я видя. По-голямата част от "критичните" писма са от рода "Гроздето е кисело."

Накрая ще си позволя няколко думи за себе си. Имам висше образование и докторска степен по биология и висше образование по руски език. Преди да дойда да работя тук, вече имах над 3000 (три хиляди) страници научно-технически преводи и над 50 собствени научни и научно-популярни публикации. И не съм само аз такава сред субтитрьорите в "Български текст" ЕООД.

Благодаря за търпението.

Игнис