Учудих се аз, какво ли е разбудило нашия удряман клуб, а то пак същото - тарифите.
Иначе помня една обява на В. от дир-а и по нея наистина имаше много желаещи, при това доста квалифицирани, ако се съди по представянията им. Помня случая, защото ме впечатли какъв наплив има за такава скромна сума (при това първоначално ставаше дума за всекидневна работа в офис по 5 часа). Но при тая безработица какво друго може да се очаква. Цената на труда също се определя от търсенето и предлагането. При толкова доволни от условията, направо противоестествено и непазарно би било той да им предлага повече. Още повече, че съм чувал от разни работодатели как опитът да им стимулират по-качествена работа с по-качествено заплащане се е оказал безуспешен и разочароващ.
Но за да не си помисли В., че всички преводачи от глад умират и са съгласни на всякаква сума, ще го информирам най-безпристрастно, че добрите преводачи вземат доста повече от тая сума, която той предлага. Аз лично вземам 5-6 пъти повече, при това не съм от най-бързите, пък и не това ми е основната работа. И програмата ми е запълнена за доста време напред. Затова и не бих приел неговата оферта, но не само по тази причина. Рационално погледнато, 30 страници прост текст, нередактиран и некоригиран, могат да сепреведат за време, което ще е необходимо примерно за 15 страници по-сложен текст. Напълно е възможно те да бъдат преведени за един ден, така че да вземеш една прилична надница (колкото на някой майстор фаянсаджия, да речем). Само че не бих приел, защото подобен род работа не ми доставя удоволствие. А за мен удоволствието от работата стои над парите. Съгласявал съм се и на 30% по-ниски тарифи само защото книгата ми е била интересна, съответно работата по нея ми е доставяла истинска наслада. Нещо на капризничене и склонност към лукс намирисва. Нищо подобно, просто строго рационална пресметливост. Когато превеждам интересна книга и работата ми е приятна, стигам и до 30 страници на ден доста сложен текст. А когато текстът не ми доставя удоволствие, това води до демотивираност и психическо изтощение, така че и 10 страници на ден са постижение. Явно не съм се роботизирал в достатъчна степен, все още.
Написаното от В. е по-интересно в друг аспект - всеки българин подозира ближния си, че го мами и експлоатира. Така наетите от В. преводачи си мислят какви ли пачки трупа той на техен гръб, пък той се опасява да не би те да забогатеят повече от него
И накрая, въпросчо, като ти докривее и не ти е ден, има един клуб за попържни, знаеш го вероятно. Именно той за такива случаи беше създаден.