Агенциите с договора бяха равнопоставени помежду си, но преводачите - не, понеже се изискваше да бъдат "заклети" КЪМ една или повече агенции. Реални пазарни условия ще настъпят когато е налице равнопоставеност на агенции и преводачи. Да вземем например извършването на официални преводи - досега преводачите бяха лишавани от правото да извършват официални преводи. Само агенциите, сключили договор с МВнР за "възлагане извършването на официални преводи" разполагаха с това право, затова всеки официален превод, подписан от преводач, се подпечатваше от агенция. Но и агенциите на свой ред не бяха свободни да си вършат работата на спокойствие, затова всеки превод, подписан от преводача и подпечатан от агенцията, трябваше да се подпечатва и от Външно. Многото заверки върху един превод не гарантираха качеството му, само излишно оскъпяваха услугата. На практика е достатъчно поставянето на подпис и печат/щемпел от преводача, извършил превода. Такова е и изискването на Закона - отговорността за превода се носи персонално - записано е в НК, чл. 290, ал. 2.