Не можах. Две причини - несръчност на пръстите и липса на достатъчно мотивация.

Като дете много исках да се науча да свиря на акордеон. Не заради тогавашната мода. Наистина много исках. Ходих три години на уроци, но останах на ниво от първите 6 месеца. Не улучвах клавишите баз да гледам, а с басите бях пълна катастрофа - изобщо не се научих да работя с тях освен ако не се повтаряха два еднакви, от които да не мърдам пръстите си.

По принцип лявата ми ръка никога не е била моя. Сръчен съм в изработването на неща с ръцете, но не и с бързи движения с пръстите.

Преди да "стана преводач" за една година, пишех доста бързо с два-три пръста и без грешки. Като станах преводач, видях, че наборът ме забавя и реших сам да се уча на десетопръстна система. Да, ама като имах работа, продължавах да пиша с три пръста за по-бързо, а като се учех, бързо ми омръзваше. Освен това се учех сам и естествено не усвоих по-сложните движения правилно. Като добавим и двете клавиатури - английска и българска, нещата останаха наполовина. Оттогава пиша по няколкопръстната система. Натискам клавишите с почти всичките си пръсти, но не систематично. Това нормално води до много печанти грешки, които после се връщам да оправям. Всъщност, заедно с корекциите сега пиша по-бавно отколкото когато го правех с три пръста. Децата ми пишат поне два пъти по-бързо от мен при това без грешки, но те седнаха на компютъра към десет годишни, и с тези чатове...

От две-три години ми се появи някаква "дислексия" - залепям последната буква от думата към съюза, а втората или третата буква от съюза - към следващата дума - явно палецът ми не удря интервала когато трябва. Не мога да се отърва от това, а е много сериозно - повече от половината съюзи ги пиша така. И последно - при ново изречение явно не пускам шифта достатъчно бързо, защото втората буква също ми излиза главна.

Може би ако пиша по-бавно и ритмично, ще правя по-малко грешки и като цяло ще пиша по-бързо, но все се увличам.

А иначе превод=набор си е пълна идиотия.

Днес пак се нахъсах да ставам преводач. Аз съм така - приливи-отливи-приливи. Погледнах няколко агенции за да си пратя кандидатурата. Третата държеше непременно на филология или езикова гимназия и пак се ядосах и не пратих нищо.

Току-що гледх по "Хистори" предаване за совалката "Чалънджър", която избухнала, щото някои от "гумените й печати" (seals) били замръзнали. Сто процента преводач филолог, за който думата "уплътнение" е незивестна, но пък е толкова убеден в знаенето на езика, че не си е направил труда да погледне в речника какви ще да са тези печати по совалката.

Не ми обръщай внимание. Днес съм бесен. Излезе заповед да не ходим с дънки на работа, щото не отговаряло на нивото на институцията, в която работим. А това, че миналя месец си купих два панталона по 10 лева сигурно отговаря.

Ех, защо няма един "Ден на калашника" в годината, в който всички да имат право да го ползват по предназначение. Не ми пука дали ще съм жертва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите