"Ако отговорността се носи персонално от преводача, би трябвало той да може да работи самостоятелно без никакви посредници. Като адвокатът на свободна практика."
Не "ако", отговорността се носи от преводача. Това, че не му се разрешава да работи без посредници, се дължи:

1. На липсата на Национален регистър на преводачите

2. На спарушения правилник, където пише, че Външно прави всички преводи в страната и може да ги възлага (част от тях или всичките - не се уточнява) на ФИРМИ и само на фирми, а после да точи таксички от заверките на преводите, извършени от преводачите на фирмите! По този начин (за)клетият преводач е яхнат от двама посредници, които явно го смятат за малоумен, тъй както единствен той, Преводачът, носи цялата отговорност по Закон! Но най-голямата "чест" да пъшкат под игото на излишните посредници се пада на гражданите, които заплащат ненужни комисионни и държавни такси.


"В момента, в който започне да работи през агенция, отговорността пада върху нея, както ако адвокатът работи в кантора, не е ли така?"

Адвокатската кантора е професионално сдружение на колеги, не е агенция като преводаческите. Все едно аз и още 2-3-ма преводачи да си наемем общ офис и да си работим заедно. Отговорността си остава персонална.

В адвокатската кантора може да има фронт офис, където да посрещат клиентите и да им дават информация, без обаче да им пречат да стигнат до адвокатите. Никой НЕ КРИЕ адвокатите! Това е разликата.