Е да, тука съм съгласен, но не трябва тежестта покрай упълномощаването да падне на преводача, който несъмнено ще плаща още такси и ще губи време да доказва способността си, а върху агенциите. Ако отговорността се носи персонално от преводача, би трябвало той да може да работи самостоятелно без никакви посредници. Като адвокатът на свободна практика. В момента, в който започне да работи през агенция, отговорността пада върху нея, както ако адвокатът работи в кантора, не е ли така?
Сега, нещата не са еднакви при агенциите и при издателствата. Издателството се явява пряк клиент и в договора има една клауза, според която може да не приеме превода, ако е много лош, или да намали хонорара (друг въпрос е, че не го прави). Не знам какви права има клиентът на агенцията, но би трябвало и той да не приеме превода, ако не му хареса. Същото би трябвало да пише в договора между преводача и агенцията. Не виждам защо трябва да има специален закон, след като всичко може да се уреди с обикновени договори.