"Трябва не преводачът да носи отговорност пред клиента, а агенцията или издателството. Преводачът носи отговорност пред прекия си възложител и бива оценяван и избиран от него. "

За да НЕ носи отговорност преводачът пред клиента и обратното, за да носят отговорност агенциите или издателствата, трябва да се промени Законът. Понастоящем отговорността пада изцяло, персонално (лично) върху преводача - вж. НК чл. 290, ал 2. Агенциите и Външно само събират такси върху превода - първите за покриване на собствените си разходи и реализиране на печалба от посредническата си дейност, вторите - за пълнене на държавната хазна. И агенциите, и Външно си придават важност, че уж били носели някаква отговорност, но не я носят, по закон са си безотговорни. Вярно, клиентите и преводачите могат да се оплачат от дадена агенция и по този начин да я злепоставят, клиентите могат и дело да заведат срещу нея, но в последния случай агенцията веднага завежда контра-дело (или контра-иск) срещу преводача по чл. 290 от НК. При положение, че по Закон преводачът единствен носи наказателна отговорността за извършените от него преводи, е недопустимо професията преводач да се подритва като нещо незначително и маловажно, а агенциите и Външно да се бият в гърдите като най- най-отговорните инстанции. Ми не са. Важността им извира от едно недоразумение, наречено Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа - мил остатък от тоталитарните времена, посл. изм. преди 22 години, отдавна влязъл в разрез с редица закони, създадени и приети от 1990 г. насам. По правилника те си сключват някакъв фиктивен договор, съгл. който Външно, в ролята си на държавен монополист върху всички преводи на "документи и други книжа в страната", уж "възлага" на агенциите да извършват официални преводи. По договора агенциите са длъжни да предадат на "възложителя" си списък с имена и квалификации на "своите" преводачи - най-вече такива на свободна практика, но също и преводачи със собствена фирма. После и Външно, и агенциите пъхат списъците в някое чекмедже, така че клиентите, които всъщност са истинските възложители на преводите, да нямат достъп до тях. Криенето на преводачите в тайна от клиентите доведе до масовата практика агенциите да фалшифицират подписите от списъците, да набират неквалифицирани преводачи, да намаляват хонорарите им, да вдигат комисионните си ... Превръщане на преводачите в някакви безгласни, анонимни, нископлатени изпълнители доведе до голямо текучество в бранша и нежелание на младите хора да инвестират в необходимите години обучение, специализация и професионално усъвършенстване. Липсата на перспективи пред преводачите, унижаването и унищожаването на съсловието вреди и на клиентите. Те заплащат на посредници без реална гаранция, че действително ще им бъдат осигурени най-добрите преводачи, редактори и консултанти - остави ги ти сладките приказки на агенциите, те са добри в рекламата и раздувките - сертификати, тралала.. - поискай им имена, телефони и пряка връзка с преводачите, редакторите и консултантите, да видиш тогава какво чудо става...

Според мен на първо време е достатъчно преводачите да се информират за правата и отговорностите си - повтарям, преводачите единствени носят наказателна отговорност пред Закона! не са агенциите, нито издателствата, нито Външно! - и да извадят от анонимност, като се включат в публично достъпен Национален регистър.