Не си чела внимателно - точно с това започнах:

"Пациентите ЕСТЕСТВЕНО протестират срещулошото обслужване (би трябвало думата да е грижи, но отдавна в нашето здравеопазване няма грижи за болния, пардон, по-безличното - пациент (което май значи търпеливко - колко точно за нашите условия))."

А ето и резюме на последната ми среща от трети вид преди четири дни:

КРС, като всяка уважаваща себе си държавна структура трябва да осигури на служителите си профилактичен медицински преглед.

Едва откривам "Медицински център", за който никога не бях чувал, между трамвайното депо на "Мария Луиза" и Централната автогара. Отивам точно в десет, както е записано в графика. Заварвам 10-12 колеги. Всъщност колежки и един колега. Скоро разбирам, че съм последния от групата. Прегледите са при невролог, кардиолог, офталмолог и интернист. Толкоз. Няма акушер-гинеколог и мамолог за жените (за второто се опитах да се пиша доброволец без успех). "Ми, това сте си платили, това получавате" - ще речеш. И ще си права, но не съвсем. Всеки уважавмащ себе си и професията си медик, ще откаже да поеме профилактичен преглед на основно женски персонал без да са включени тези основни прегледи. Бе, какво ще му задълбават толкова - колкото парички паднат, все са келепир - криза е.

Влизам при невролога. Мъж на средна възраст, забол разсеян поглед в някакви документи на бюрото си.

- Съблечете си якето и легнете на кушетката! Изпънете ръце покрай тялото!

Подчинявам се. Изпъвам ръце. Докторът става от бюрото и с отегчен вид се приближава. Хваща ръцете ми и с едва скрита досада ги премества на корема ми като на мъртвец. С ловко движение, сякаш подобрявайки световен рекорд за бързина, ме прекръства с малко чукче, удряйки леко всяка става от раменете надолу.

- Усетихте ли нещо?
- Да, чукахте ме с чукчето.
- Неее (с досада)! Някаква разлика усетихте ли?
- Мииии... не...

Каква разлика? Разлика между кое и кое?

- Вдигнете ръце нагоре! Затворете очи! Пипнете си носа първо с едната ръка после с другата!

Божичко! Откакто съм стъпил на невролог преди 35 години все ме карат да си пипам носа. Хората по Луната се разхождаха, по Марс пътуват, на 13 милиарда светлинни години гледат, а невролозите още те диагностицират с пипане на носа.

- Добре. Станете!

Пише БО в книжката и врътва неразгадаем подпис.

- Докторе, мога ли да попитам нещо?
- Дааа...? - събужда се докторът.
- От няколко години ми изтръпва левият крак. Тоест не целият крак, а само бедрото. Тоест не цялото бедро, само външната страна. По-рано ми се случваше два-три пъти годишно, но постепенно стигна до ежедневно - като постоя прав десетина минути и изтръпва. Предполагам, че някой прешлен натиска някакъв нерв.
- Да. Точно така. Между втори и трети прешлен.
- И какво мога да направя по въпроса?
- Можете да пиете витамин В12.
- А ако това не помогне, шина за цяло тяло с капак? - шегувкам се аз.
- Ми, да? - удостоява с усмивка плоската ми шега докторът и ми подава книжката.

Идва ми редът при офталмоложката. Явно пенсионерка. Отдавна. Няма проблем - сигурно е опитна. Прокарва ме по таблицата. Виждам и половината от последния ред.

- Ставате направо за Долна Митрополия - похвалва ме лекарката.

Ще ставам, как няма да ставам, като винаги съм имал добро зрение, а сега имам старческо далекогледство.

- Ама аз ползвам очила за четене и напоследък май ми е мръднал диоптъра. Имам и астигматизъм.
- Седнете тук - посочва ми апарата за преглед на очите - Да имате астигматизъм 0.37. Такива стъкла няма.
- Ми не знам. Моята лекарка ми предписа астигматични стъкла и с тях виждам прекрасно. И геометрията не ми изкривяват. Само че напоследък нещо трябва да отдалечавам книгата - сигурно съм мръднал диоптъра.
- Седнете пак тук - настанява ме срещу таблицата и ми слага рамки с някакъв диоптър - Така добре ли е?

След два-три опита го докарва до добре. Моята си лекарка обикновено след като стигне до "добре" продължава с пробите да провери дали не може да стане още по-добре или това е най-доброто. За тази "добре" е достатъчно. Пише ми рецепта. Ще си я запазя, за да я сравня с тази, която ще ми даде моята лекарка.

Вртата на кардиоложката е отворена и в кабинета няма никой. Заставам пред интерниста. След малко в чакалнята нахлува жена с развени пешове на престилката.

- Има ли някой за кардиограма?
- Ами даа... трима сме.
- Ама няма ли да свършват вече - обръща се жената към рецепционистката - вече стана дванайсет. Аз трябва да ходя на ядрения (по-късно разбираме, че ще води майка си на ядрено-магните резонанс). Хайде, по-бързичко! - обръща се към нас жената.
- Ами бавно става, щото първо влизат, пък после се събличат, пък се обличат... Да вземем да се съблечем тук и вътре само кардиограмата? - предлегам оптимизиране не процедурата, но жената вече затваря вратата зад влязлата колежка.

Идва и моя ред. Знам процедурата. Без да чакам покана, бързо изхлузвам ризата, без да я разкопчавам, навивам крачолите на панталона и смъквам чорапите. Кардиоложката не оценява усилията ми да й спестя време. С нервни жестове закача щипките на китките и глезените ми, забива вендузите в гърдите ми и с отмерен жест удря някакъв бутон на апарата. Лентата започва да тече. Две вендузи се отлепят (космат съм).

- Докторе, вендузата май...

Кардиоложката нервно забива непослушните вендузи обратно на мястото им, откъсва провалената лента, смачква я нервно, хвърля я до кошчето и пак чуква бутона. Вендузите закачливо се отлепят отново. Мълча си. Какъв смисъл има да ядосвам кардиоложката. Лената излиза. Тя я поглежда бегло.

- Пулсът Ви е малко забавен.

"Благодаря, че ми каза! От пет години пия хапчета за кръвно и го меря чат пат - знам колко ми е пулса - 59-60. Знам и, че това е бавно (спортист никога не съм бил). Не знам, но предполагам, че това няма практически никакво значение, за разлика от ускорения пулс. Минава ми мисъл да се пошегувам, че сърцето ми вече намаля скорост с оглед на предстоящото спиране, но се отказвам.

Последно - интерниста. По-точно интернистката.

- Боледували ли сте от нещо?
- "От яслите ли да започна или от вчера насам". Не.
- Имате ли оплаквания.
- Имам. Две. "Простата алармира". Нищо особено, но има някои промени.
- Трябва да идете на уролог.

Слава богу! Аз се боях да не трябва да ходя на стоматолог. А направление? Няма нужда да питам. Не е включено в "пакета".

- Имам и проблем със стомаха. Някаква болка. Като ме хване и четири до осем часа няма пускане. Никакви болкоуспокояващи не помагат. Пробвал съм всичко. Изследваха ме, но нещо не можаха да разберат гастрит ли е, язва ли е, хеликобактер ли е - уточнявам симптомите - къде боли, как боли.
- Това е ГЕРБ (знам, няма нищо общо с ББ - Гастро Езофагиална Рефлуксна Болест. По народному - киселини).
- Не, не е това. И това имам, но го туширам с лекарства и не се проявява. Освен това симптомите са съвсем различни.
- Диета пазите ли?
- Каква диета?
- Е, ами как! Трябва да пазите диета.
- Добре, ама каква?
- Ами там пържено, солено, сладко, люто, шоколад... знаете...

Не, не знам ТОЧНО каква диета трябва да пазя за точно тази болка с неустановена причина, но знам, че нито ще ме пратите с направление при диетолог, нито при гастро-ентеролог, така че предпочитам да не си губя и третия час с вас.

Взимам си книжката и излизам. Заставам пред рецепционистката. Тя си говори нещо лично по телефона. Премествам се малко в страни, за да вляза по забележимо в зрителното й поле. Отправя ми въпросителен поглед, без да прекъсва разговора. Показвам й книжката с въпросителна гримаса. Тя потупва бюрото пред себе си. Оставям книжката и казвам "довиждане". Отговор няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите