Със сигурност няма да я прочета както се чете "книга". Аз отдавна и не мога да чета "книги". Още като дете попрескачах дългите описания и търсех диалога, но в последните години прескачам цели страници, ако ще да са само диалог. Ако трябва да съм точен, вече не чета, а прелиствам книги. Вероятно ще се вгледам още веднъж тук-там - може да с инамеря нещо интересно.

Засега я прелистих "на вентилатор". Добих представа за какво иде реч и как върви тази реч. Няма да кажа "не ми хареса". Просто защото нямам основание да го кажа. Не мога да определя жанра. Струва ми се, че не е роман. По-скоро прилича на спомените, писани от известните ни в близкото минало артисти (или от някой друг зад тях) - хронологично сказание, с отделни емоционално разгънати детайли, с обяснения за непосветените в занаята... Вероятно, или по-скоро сигурно, много интересно четиво за онези, които са свързани с тази материя ("Точно така е! Ама точно така! Браво! Виж как хубаво го е казала!"), но незавладяващо за мен, като човек далеч от тази проблематика и слабо интересуващ се от нея.

Това нищо не означава, понеже вече твърде малко неща ме докосват и то малки неща, откъслечни, в никакъв случай с обема и цялосттта на роман. По скоро "фрази", "думички".

Аз изобщо съм далеч от някакво мерило за изкуство - не разбирам нито от живопис, нито от музика. Просто има неща, които ми допадат и такива, които не ме грабват, макар да са всепризнати шедьоври.

Дано не те обиди сравнението със себе си, което ще направя сега. Моето книжле носи същите белези - изповед, споделяне на това което ме е докоснало, за зло или добро. Аз не бих могъл да сътворя разказ или роман. Мога само да разкажа случилото се с мен. Струва ми се, че и при теб е така. Това, опасявам се не ни прави творци, а само един добри (или може би не толкова) разказвачи.

Това при условие, че (както си мисля) историята в твоята книга е реална. Ако пък си измислила всичко без да ти се е случило (научих се да не изключвам и най невероятното) тогава ти признавам способността да лъжеш достоверно.

Макар че прочетох съвсем малко, попаднах на две-три съждения, които ми допаднаха. Ако съм те "прочел" правилно - те не смяташ, че нашите либийски сестри са невинни, както се произнесе целокупният ни народ. Ако е така, то моето убеждение е ощ епо-крайно - да те СА ВИНОВНИ, защото много добре са знаели какъв риск поемат за пациентите си и са продължавали да го правят с години ЗА ПАРИ. Не мога д аоправдая никого, който за да запази работата си е подложил на риск или дори в пълно съзнание убил или осакатил човек, с извинението "ми то нямаше консумативи, аз кво да направя?".

ПП А мъжът (ти) е бил прав - пари от книги се правят с пари. Или с вече направено другаде име (не е важно как).
Преди две седмици срещнах Юлиан Вучков в "моята" книжарничка. Поредната му книга (мемоарна - първа част) се била изчерпала - 3000 бройки. Не вярвам като мен да си е платил 100% издаването. Идиот бил, малоумен бил, изкукал бил. Може би, но името му се върти през вечер по някоя телевизия и културният читателе ще си счупи краката да му изкупи книгите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите