Много благодаря на Чайче за поправката!
Сега за самоосигуряването. То няма (почти) нищо общо с внасянето на здравни осигуровки. Докато не работиш на трудов договор, си длъжна да си внасяш минималните здравни осигуровки (както и първия месец да подадеш декларация 7). Здравните осигуровки продължаваш да си ги внасяш, независимо от гражданските договори. Здравната осигуровка върху хонорара е допълнителна, не те освобождава от плащането на ежемесечните. Само на края на годината при подаването на данъчната декларация ще ги извадиш от доходите и малко ще намалее данъкът (ще трябва да ти го възстановят от НАП).
Самоосигуряването е възможно, ако си извадиш собствен БУЛСТАТ - за свободна професия преводач (в случая). Тогава можеш да даваш и фактури, вместо да сключваш граждански договори. Ако го направиш, всеки месец ще трябва да си внасяш тези проценти (11+5+8) върху избран от теб доход, като минималният възможен е 420 лв. Тогава, дори да сключваш граждански договори, възложителите няма да ти удържат нищо за осигуровки и данъци. Накрая на годината теглиш чертата и ако доходите ти са по-високи от 420 лв. на месец, довнасяш осигуровки. За данъка има тънък момент, че трябва да внасяш авансово на всяко тримесечие и накрая да изравниш. Като самоосигуряващо се лице, ако си внасяш допълнително още някакви проценти (не помня колко точно), ще имаш право и на болнични и майчинство. Изобщо, все едно си на трудов договор със самата себе си.
В трудовата книжка не се вписва нищо, но е добре да си направиш осигурителна книжка (ако нямаш - взима се от НОИ). Там се вписват всички граждански договори.
Ако има още нещо, питай спокойно. Аз далеч не съм капацитет по въпроса, това е каквото съм научила покрай собствените ми осигуровки :), но ще се опитам да отговоря.
Стискам палци да се споразумеете за по-нормална цена. Факт е, че когато ножът опре до кокал, човек приема всякаква работа, но дано при теб не е такова положението.
А, за авторските права. В повечето случаи наистина фирмата го определя и статиите действително могат да минат като авторски превод. Зависи обаче от много неща: може фирмата да се притеснява, че така все едно си признава, че краде авторски материали (макар че тук става дума за авторството на превода, но в повечето случаи има връзка - това, което превеждаш, често също е обект на авторско право); може да не иска ти да имаш права върху превода и др. Разпитай ги и виж.
П.П. За сключването на толкова дълги граждански договори - сериозно помисли дали е изгоден. Ако в него няма клауза, че възложителят е длъжен да ти осигурява определен обем работа, той по никакъв начин няма да е обвързан с теб. От друга страна, на теб ще ти бъде много трудно да си предоговориш условията. В смисъл, ако след няколко месеца тази фирма започне да плаща на новите си преводачи двойно, ти ще трябва да развалиш този дговор и да сключиш нов, което чисто психологически на тях няма никак да им хареса. Освен това някои договори за поръчка трудно се развалят без неустойки. За разлика от трудовите договори, при гражданските в повечето случаи е добре да бъдат за много конкретен обем от работа. Т.е. сключваш сега за 10 статии на еди-каква си цена, превеждаш, плащаш. Ако и двете страни искате, сключвате следващ за още 10 статии и т.н. Редактирано от Иpka на 08.04.11 08:32.
|