Беше голяма мъка. Непрекъснато правиш някакви специализирани речници или допълваш съществуващи, въртиш телефони като луд по разни институти, заводи, болници и под. за справки... Ето, хакерхакер, напр., има речник на думите, които ги няма в Bg-En и En-Bg речниците, който, не бих се учудил, ако вече е по-голям по брой речникови статии от самите речници, които допълва.

Но пък работата беше много по-спокойна. Нямаше я тази спешност, експресност на поръчките. След 1989 г. почна да става напечено и 90% от поръчките да са бързи, че и спешни. Спасението ни беше факса - но беше много скъп и трудно можеше да си купиш. Едва после... електронните пощи, пък, ехе-е-ей, чак накрая нетът стана общодостъпен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите