Закачам се за последния:

Абсолютно погрешна практика е да се превеждат имена на фирми/търговски наименования, ако в тях е заложено значение, както и съкращения (общо взето всякакви). Доводи: при евентуален обратен превод се стига до такива странности, че никой не може да разбере за кое точно дружество се касае. С евентуален превод на съкращения на дружества настава още по-голям хаос. Всъщност в големи и утвърдени агенции за преводи в Европа това е неизменно изискване, когато изпращат превод на др език.
Приемливо е, разбира се, да се използва транслитерация, но винаги до оригиналното име/наименование, по възможност на оригиналния език, от оригиналния документ, поставена в скоби. По този начин всичко е кристално ясно.
Бележката под линия не мисля, че е подходяща, т. к. много по-лесно е незабавно до евентуалната транслитерация да се види оригиналното име.
Изключения са езици, както е споменато по-горе, със “специфично изписване“, като напр. арабски, иврит и т.н.
Горното поддържам и за имена на ген. директори, управители, и т.н. и т.н.

Всичко останало - за мен - просто е липса на професионализъм!

Разбира се, това са неписани правила. Но и като такива, ако не бяха удобни или въвеждаха в каквато и да е заблуда, не мисля, че биха били възприети от голям брой преводачески агенции в чужбина.
От всяко правило има понякога и изключения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите